Ако има нещо, което обединява автомобилните ентусиасти по целия свят, то е любовта към скоростта. Да караш бързо само по себе си е награда за някои хора, подхранвайки страстта им да поставят рекорди за скорост по суша и да изследват границите както на водача, така и на машината. Днес най-бързият „автомобил“ в света е Thrust SSC. Но титлата „най-бърз автомобил в света“ става доста по-сложна, когато се опитаме да определим какво всъщност е „автомобил“. В най-широкия смисъл можем да кажем, че това е всяко самоходно превозно средство на колела. Но ако погледнете Thrust SSC, ще видите нещо, което изглежда като гигантска градинска стрела с два реактивни двигателя от F4 Phantom II, закрепени отстрани. Не особено „автомобил“, нали?
Серийните автомобили, от друга страна, са далеч по-малко специализирани. И все пак знаем, че ако дадем на такъв автомобил достатъчно мощност, теоретично може да бъде създадено превозно средство, което да премине границата от 483 км./ч. Bugatti вече го направи с модифициран Chiron, който достигна 489 км./ч. Проблемът обаче не е в липсата на възможности, а във физиката. Два фактора възпрепятстват серийните автомобили да преминат този праг: мощност и аеродинамично съпротивление. На пръв поглед решението изглежда очевидно – просто построете по-мощна и по-аеродинамична машина, както направи Bugatti. Но дали е толкова лесно? Всъщност не – в игра влизат множество фактори като цена, търсене и функционалност. Нека разгледаме по-подробно.
Въпрос на логистика
Първото нещо, което всеки автомобилен дизайнер вероятно ще си зададе, е: „За кого проектирам този автомобил и какво трябва да може да прави?“ Всички серийни автомобили трябва да се харесват на определена целева група, за да бъдат печеливши, което води до първия въпрос: Кой би купил такъв автомобил?
Счита се, че има само едно немодифицирано превозно средство, което може да надхвърли 480 километра в час – Hennessey Venom F5, макар че то все още не е направило такъв пробег официално. Hennessey обаче ще произведе само 24 броя, като всеки ще струва 1,8 милиона долара. За сравнение, McLaren произведе четири пъти повече от легендарния McLaren F1, а и това далеч не е масов автомобил.
Това е свързано с целите, за които са създадени тези превозни средства. Суперавтомобилите и хиперавтомобилите не са само заради скоростта. Те целят да разширят границите в много отношения. Често са ръчно сглобени, оборудвани с най-новите технологии (а понякога и лукс), и разполагат с усъвършенствани системи за безопасност. В комбинация с необходимостта да бъдат законни за движение по пътищата и достатъчно сигурни за собственика и околните, тези автомобили са много повече от просто „демони на скоростта“. Те представляват цялостен пакет и затова са далеч по-малко специализирани от нещо като Thrust SSC.
Освен това някои от най-мощните автомобили в света разполагат с над 1000 к.с., а да се управлява подобен звяр при пълна газ изисква изключителни умения. В комбинация с безумните им цени, списъкът с потенциални клиенти е изключително кратък.
И физиката се намесва
Да приемем хипотетично, че парите и търсенето не са проблем. Остават обаче пречките, присъщи на пътните автомобили. Те имат по-широка челна площ от Thrust SSC, което означава, че изместват повече въздух и създават по-голямо съпротивление. Автомобилът трябва да бъде притиснат към земята – иначе рискува да „излети“, ако въздух попадне под него. Ще са необходими и специално произведени гуми (като тези за Bugatti Veyron), защото гуми, сертифицирани за 480 километра в час, не се произвеждат масово. А и трябва да имате достатъчно мощност, за да ускорите колата до тези скорости изобщо.
Това не означава, че всичко е невъзможно. През 80-те години именно 322 км./ч. бяха бариерата за чупене, а днес много суперавтомобили я надминават. Но колкото по-бързо върви един автомобил, толкова повече мощност е нужна за преодоляване на аеродинамичното съпротивление. Да вземем средностатистически автомобил с около 200 к.с., който може да достигне около 193 км./ч. За да достигне 386 км./ч.със същата аеродинамика, ще са нужни значително повече от 400 к.с. – възможно е да са нужни дори над 1000 к.с.. А бариерата от 480 километра в час изисква още по-сериозни показатели. Затова задачата е да се създаде серийна кола с правилната комбинация от мощност и аеродинамика.
Перспектива за бъдещето
Тези предизвикателства остават на дневен ред за автомобилните дизайнери и днес. Прекрачването на границата от 480 километра в час със сериен автомобил със сигурност не е невъзможно, но е изключително предизвикателно. Все пак, щом през 2025 г. вече съществуват модели като Hennessey Venom F5 и Bugatti Chiron, кой знае какво може да има зад ъгъла?
