Представете си типичен автомобил от всяка основна автомобилна школа – американска, европейска и азиатска. Какъв двигател си представяте за всяка? А какво беше през 1990-те, 1970-те, 1950-те години и още по-рано? Ако оставим настрана по-фините дизайнерски особености, основните елементи на всеки автомобил остават едни и същи: двигател, който задвижва най-често четири колела върху шаси. Но този основен компонент – двигателят – показва наистина поразителни разлики в размерите, когато го разгледаме повърхностно.
Обикновено повечето хора свързват американския автомобилен дизайн с тенденция към изобилие – под една или друга форма. Вземете дори един компактен спортен автомобил, например. Емблематичният Ford Mustang от 1965–1966 г. е оборудван с 4.7-литров V8 двигател (289 куб. инча). За сравнение, Ford Capri от същата епоха има 3.0-литров V6, MGB GT разполага с четирицилиндров двигател, а Toyota 2000GT – с редови шестцилиндров. Тази тенденция се запазва и до днес – най-популярните автомобили в САЩ продължават да бъдат пълноразмерни пикапи като Ford F-series и Chevrolet Silverado, много от които са с двигатели, в пъти по-големи от тези в най-продаваните автомобили в Япония, Великобритания, континентална Европа и други части на света. Но защо всъщност е така?
Съвсем просто казано, американските коли имат големи двигатели, защото самите автомобили са големи. В САЩ са правени опити да се налагат и много малки компактни автомобили, още от времето на Subaru 360, но те са претърпели пълен търговски провал. Съвременните субкомпактни и кей-коли (kei cars) са значително по-способни, но не предлагат удобствата и екстрите, с които американските шофьори са свикнали. В други части на света малките коли са не само предпочитани, но и необходими, за да се движат из тесните улици на старите градове – затова и двигателите им са по-малки.
Възходът и върхът на големите двигатели в САЩ
„Бурните двадесет“ отбелязват революция в потребителската култура в целия свят, особено в Съединените щати. Достъпният автомобил играе централна роля в последвалото разширяване на градовете. Появяват се нови градове, разположени на големи разстояния един от друг – нещо възможно единствено при наличието на добра транспортна инфраструктура. В САЩ тези нови населени места се проектират така, че да са удобни за автомобили.
За разлика от градовете в Европа и Азия, които съществуват от стотици или дори хиляди години и са изградени за пешеходци и коне, американските пътища още от самото начало са проектирани с мисъл за големи автомобили. Това прави практичното притежание на пълноразмерни, комфортни возила напълно възможно – като луксозните Cadillac-и с перки от 1950-те. Тази тенденция прераства в ерата на мускулестите автомобили, белязана от подема на американския автомобилен спорт и универсалното разпространение на големите V8 двигатели.
Мускулестата епоха оформи американските автомобилни тенденции за десетилетия напред. След нефтената криза от 1973 г. и засилващите се екологични притеснения, САЩ се изправят пред предизвикателството да ограничат прекомерната мощ, но много производители упорито запазват големите си двигатели въпреки новите регулации. Това води до парадоксални ситуации – гигантски V8 двигатели, задушени от еко-норми и произвеждащи абсурдно ниска мощност. Например, най-големият V8, поставян в американски автомобил в модерната епоха – 8.2-литровият (500 куб. инча) Cadillac, през 1976 г. произвежда едва 190 к.с..
Защо големите двигатели се запазиха и до днес
Отне време т.нар. „епоха на летаргията“ (Malaise Era) да отмине и големите двигатели отново да се върнат на мода. През 1980-те американските автомобили започват да се смаляват, под натиска на икономическите и екологичните реалности. Но около 2000-те години размерите отново започват да растат, а двигателите стават по-мощни и по-икономични, а автомобилите – по-луксозни. Големите превозни средства си връщат престижната позиция. Културата на SUV-ове и пикапи достига своя връх – луксозни модели като Cadillac Escalade, Lincoln Navigator и други, оборудвани с двигатели над 5 литра – като 5.7 HEMI или 5.4 Triton, стават изключително популярни.
Съществува и психологическа връзка, в която по-големият работен обем на двигателя се възприема като престиж. И до днес пълноразмерните луксозни автомобили и камиони използват именно размера на двигателя като маркетингов елемент, включвайки го дори в обозначенията на моделите – например BMW 750i (4.4 литра), Lexus LS 500, Mercedes-AMG GT 63 S, и други.
Завръщането на мускулестите автомобили
Средата на 2000-те отбелязва ренесанс на мускулестата ера, с възраждането на икони като Camaro, Challenger и Charger. Като мускулести автомобили, те са почти задължително снабдени с големи V8 двигатели – част от тяхната ДНК.
Автомобилните култури на държави с добре развита магистрална инфраструктура – като САЩ и Австралия – естествено предпочитат по-големи коли, тъй като т.нар. „градски коли“ не са проектирани за междущатски пътувания. Нека не забравяме, че някои от най-дългите магистрали в САЩ надхвърлят 4,800 километра (3,000 мили). Затова американците ценят SUV-овете и пикапите заради тяхната плавност на движение, теглителна способност, лукс и комфорт, като големите двигатели са нужни, за да осигурят достатъчна мощност за транспортиране на пътници и товари с лекота.
Затова отговорът е едновременно културен и практически: големите двигатели носят престиж, но също така и нужната мощност, за да се придвижват по-добре големи, тежки, комфортни автомобили – особено в една страна, проектирана около автомобила.
- ЕТИКЕТИ:
