Volvo винаги е изпитвала гордост от своите двигатели, приемайки ги като символ на прецизност и издръжливост. В крайна сметка един от нейните автомобили държи световния рекорд на „Гинес“ за най-голям изминат пробег в историята. Но ако някога сте се чудили кой произвежда двигателите, които стоят в сърцето на най-надеждните модели Volvo, не сте единствени. Отговорът е всъщност доста ясен – Volvo произвежда собствените си двигатели.
Когато компанията е основана през 1927 г., нейните двигатели са били изцяло конструирани и сглобявани вътрешно в Швеция. Оттогава насам Volvo е създала множество емблематични свои двигатели, като същевременно е използвала и такива от други производители, включително Volkswagen и Peugeot-Citroën. През годините марката преминава през няколко придобивания – първо от Ford през 1999 г. за 6,5 милиарда долара, а след това, през 2010 г., е продадена на китайската компания Geely за 1,8 милиарда долара. Днес по-голямата част от двигателите ѝ се произвеждат в Скьовде (Швеция) и Джандзякоу (Китай), но компанията има заводи и в други точки на света – Кьопинг (Швеция), Венисьо (Франция), Питампур (Индонезия), Куритиба (Бразилия) и Хейджърстаун (Мериленд, САЩ).
Въпреки това производството на двигатели остава вътрешно звено на компанията, а философията не се е променила. Volvo никога не е преследвала огромни конски сили просто заради самото число. Вместо това фокусът винаги е бил върху намирането на баланс между плавна мощност и ефективен разход на гориво. След придобиването ѝ от Geely тази философия е запазена – китайската компания промотира леките алуминиеви двигатели под своята марка G-power, докато Volvo продължава да ги предлага под името Drive-E.
Еволюцията на двигателите Volvo
Историята на двигателите Volvo започва скромно, но набира скорост с технологичните постижения и променящите се дизайнерски концепции. Един от първите ѝ двигатели е моделът B4B – 1,4-литров четирицилиндров двигател с горен клапанен механизъм, представен през 1947 г. за модела PV 444. Той имал работен обем от 1414 куб. см и подредба на запалването 1-3-4-2, осигуряваща мощност от 44 к.с. Малко след това се появява B14A, който запазва същия обем, но с двойни SU карбуратори и достига до около 70 к.с. през 1955 г. Тези модели поставят основите за серията B16, използвана в автомобили като P120 и PV544.
През 60-те години двигателят B18 поставя нови стандарти с горни клапани и 12-волтова електрическа система, последван от увеличения B20. След това шестцилиндровият B30 осигурява по-плавна мощност за по-големите модели. През 70-те години идва емблематичната серия B17-B23, отличаваща се с горен разпределителен вал, впръскване на гориво и дори турбокомпресор. В края на 80-те Volvo представя петцилиндровите B5254 и B5234, които вдигат летвата още по-високо с алуминиев блок, ковани вътрешни елементи и впечатляваща мощност до 240 к.с. в спортните версии.
Още от ранните си двигатели Volvo поставя акцента върху издръжливостта, а не върху прекомерната мощност – белег, който остава дори след различните придобивания. Перфектен пример са двигателите Drive-E, въведени през 2010-те, с които марката се опита да откъсне американските потребители от зависимостта им към V6 двигателите. Новият агрегат беше по-лек и с 30% по-икономичен от тогавашните V6, като въпреки това предлагаше мощност между 140 и 302 к.с.
Бъдещето на двигателите Volvo
Както повечето автомобилни производители, Volvo също се насочва към електрическото бъдеще – свят с по-малко или дори никакви двигатели с вътрешно горене. Компанията представи първия си електрически SUV през 2019 г. – EX40. Първоначално Volvo обяви амбиция да стане изцяло електрическа до 2030 г., като напълно премахне бензиновите и дизеловите агрегати. По-късно тази цел беше коригирана – до 2030 г. 90% от производството да бъде съставено от електрически и plug-in хибридни автомобили.
Независимо от обещанията, бъдещето на двигателите Volvo ясно сочи към батериите. Компанията вече си партнира с производители като Northvolt за създаване на собствени акумулаторни модули. Освен това най-продаваните модели на Volvo през 2024 г. са XC60, XC40, EX40 и XC90 – всички електрически или хибридни SUV модели.
И въпреки тази нова ера, инженерното ДНК на Volvo остава непокътнато. Независимо къде се произвеждат автомобилите и кой е собственикът на компанията, марката продължава да подхожда към задвижването със същите основни ценности, които я оформят от самото начало. Разликата е, че днес фокусът вече не е върху усъвършенстването на впръскването на гориво, а върху оптимизирането на управлението на енергията и охлаждането на батериите.
