SSC Tuatara и неговите варианти дълго време бяха обвити в забележителна доза противоречия, след като първоначално заявиха максимална скорост от 533 км/ч. За съжаление, това се оказа измама, и SSC се ангажираха да поставят истински рекорд с реално измерване. Това им отне няколко години, но в крайна сметка специализираният производител (донякъде) постигна желаното: на 14 май 2022 г. SSC направи зашеметяващ пробег със скорост от 475 км/ч. на полигона Johnny Bohmer Proving Ground – само на 14 км/ч. от рекорда, поставен от Bugatti Chiron Super Sport 300+. Това е впечатляващо постижение за автомобил, който е легален за движение по улиците (макар че, нека си го кажем, SSC Tuatara разтяга понятието „легален за пътя“ до краен предел).
Още по-впечатляващ е фактът, че за разлика от места като Бонвил, където има прав участък от 16 километра (10 мили) за скоростни тестове, SSC постигна своята максимална скорост само за 3.7 километра (2.3 мили), използвайки почти всеки сантиметър от изоставената 4.6-километрова (15 000 фута) бетонна писта в космическия център Кенеди. За сравнение, Bugatti Chiron се нуждае от цели 8.7 километра (5.4 мили), за да достигне 491 км/ч. – несъмнено също невероятно постижение.
Още по-забележително е, че по време на опита шофьорът Лари Каплин натиснал спирачките, докато Tuatara все още ускорявала — което означава, че автомобилът вероятно има още какво да покаже, макар че последният им опит не премина успешно. Но що се отнася до второто място, това определено е достойно. Нека разгледаме по-отблизо тази изключителна машина и нейните варианти – Tuatara Striker и пистовия вариант Aggressor.
По-укротеният базов модел SSC Tuatara
Както повечето хиперколи, SSC Tuatara е създание на екстремностите. За начало, базовата му цена е около 2 милиона долара, след като преминете през списъка с чакащи за един от едва 100 произведени бройки. Но срещу тази цена получавате една от най-мощните пътни коли, правени някога. Shelby SuperCars (няма връзка с Shelby American) се гордее с едно нещо: да създава безумно бързи пътни автомобили, а Tuatara е хищникът на върха в тяхната линия.
По отношение на мощността, Tuatara е оборудвана със специално разработен V8 двигател с два турбокомпресора, който генерира 1750 к.с. при работа с E85 или метанол, комбиниран със 7-степенна автоматизирана ръчна трансмисия с време за превключване под 100 милисекунди. Цялата конструкция е изградена върху карбонов монокок и карбонов корпус, което сваля теглото до 1 247 кг (2 750 паунда) в сухо състояние. Не е изключително лек автомобил, но е почти наполовина по-лек от Chiron (и на половин цена). Именно това тегло дава на Tuatara абсурдната ѝ ускорителна способност, заедно с аеродинамичния ѝ профил. SSC твърди, че автомобилът има коефициент на челно съпротивление от 0.279 – водещо в класа си сред хиперколите.
С други думи, макар да е технически легален за движение по пътищата, това определено не е автомобил, предназначен за ежедневно шофиране. Вероятно предлага далеч по-трек-ориентирано изживяване от Bugatti или други луксозни модели, въпреки че включва минималните очаквани удобства за кола от тази ценова категория: сензорен дисплей, премиум аудиосистема (на колко е полезна тя при такава зверска машина – е въпрос на вкус) и климатик. Но за истински безумно преживяване можете да изберете само за писта предназначения вариант: Tuatara Aggressor.
Aggressor и Striker: пистови чудовища
Вариантите на Tuatara извеждат концепцията за хиперкола до абсурдно ниво. Най-екстремният — Tuatara Aggressor — е отговорът на SSC на модели като Ferrari FXX-K Evo или Pagani Huayra R. Това са ултра-бързи и ултра-скъпи пистови играчки за онези с банкови сметки със седемцифрен баланс и ненаситна нужда от скорост. Тази машина значително надгражда мощността на базовия модел, достигайки 2200 к.с. при използване на метанол. Да не говорим за потенциалната ѝ максимална скорост, която е също толкова впечатляваща, въпреки екстремната аеродинамика — макар че засега изглежда никой от собствениците на десетте произведени Aggressor не е изпробвал колата до краен предел (не толкова изненадващо).
Подобно на FXX и други само за писта модели, специалното тук е аеродинамичният пакет. Tuatara Aggressor постига приблизително 500 кг прижимна сила при скорост от 257 км/ч., благодарение на активни аеродинамични елементи, агресивен сплитер и дифузьор, както и други промени, които ефективно премахват статута ѝ на пътна кола. Извън тези разлики обаче, автомобилът остава до голяма степен идентичен със стандартния Tuatara – и двата модела споделят една и съща монокок конструкция, интериор и общ език на дизайна.
Ако това ви идва прекалено много, има и Tuatara Striker – по-умерената версия на Aggressor. За разлика от него, Striker е легален за пътищата, но запазва голяма част от агресивната аеродинамика, която SSC нарича „многофункционален боен изтребител“. Със същата мощност като базовия модел, допълнителният аеродинамичен товар вероятно намалява максималната скорост на Striker, но в замяна значително подобрява способността му за завиване, създавайки автомобил, който SSC нарича „най-доброто от двата свята“.
- ЕТИКЕТИ:
