През годините Maserati – италианският автомобилен производител, символизиран от тризъбеца – е създал едни от най-способните и зашеметяващо красиви спортни автомобили в света. След Втората световна война марката преминава от изграждане на чистокръвни състезателни машини към производство на луксозни спортни седани, суперколи и спортни автомобили. Финансовите затруднения в началото на 90-те години в крайна сметка довеждат до придобиването на Maserati от Fiat, което я доближава до дългогодишния състезателен съперник Ferrari. С течение на времето Ferrari купува 50% дял в Maserati, с което започва едно от най-интересните партньорства в историята на италианското автомобилостроене.
Днес обаче ситуацията изглежда съвсем различно. Maserati вече е част от Stellantis, а Ferrari върви по свой собствен път, което означава, че двете компании вече не споделят двигатели, както преди. Въпреки това Maserati усилено разработва собствени силови агрегати. В момента гамата се върти около два двигателя. Първият е 2,0-литров турбиниран четирицилиндров Multiair с меко-хибридна система, който произвежда до 330 к.с. в Grecale Modena. Той се произвежда в завода на FCA в Термоли, Италия, и се доразвива в Модена, като подпомага стремежа на Maserati към ефективност, без да жертва динамиката.
Истинската „корона“ обаче е 3,0-литровият Nettuno V6. Той има 90-градусов ъгъл между цилиндровите редове и технология за горене с предварителна камера, вдъхновена от Формула 1. Nettuno V6 достига до 631 к.с. в MC20 GT2 Stradale – най-ориентирания към пистата модел на Maserati досега. За разлика от предишните двигатели, Nettuno V6 е проектиран и изцяло изграден вътрешно в историческия завод на Viale Ciro Menotti в Модена. Nettuno заимства концепции от двойно-турбинирания V6 на Alfa Romeo, използван в Giulia Quadrifoglio, който сам по себе си представлява „отрязан“ Ferrari V8 с два цилиндъра по-малко. Така че, дори двигателят Nettuno вече да е напълно собствено производство на Maserati, ДНК-то на Ferrari все още присъства – и това не е недостатък, имайки предвид репутацията на Ferrari за създаване на най-харизматичните и екзотични двигатели в света.
Къде се произвеждат двигателите на Maserati сега?
Историята на Maserati поема интересен завой, когато половината от компанията е продадена на Ferrari. Самото партньорство Ferrari-Maserati е краткотрайно, но изключително влиятелно. До съвсем скоро повечето двигатели на Maserati всъщност се произвеждаха от Ferrari по договор, който приключи през 2019 г.
Първият съвместен резултат беше награждаваният Ferrari-Maserati F-136 – двигател, който дебютира в Maserati Coupe. Това беше 4,2-литров атмосферен V8 с мощност 390 к.с. По-високооборотна и значително по-мощна версия на този двигател по-късно задвижва Ferrari F430 и 458 Italia. По-голямата и по-мощна 4,7-литрова версия намира място в Maserati GranTurismo и Maserati Quattroporte, макар и не толкова мощна, колкото V8 моторите на Ferrari. Стратегията на Ferrari беше да позиционира Maserati като производител на луксозни автомобили – удобни спортни коли, докато Ferrari остава съсредоточен върху безкомпромисни високопроизводителни машини.
В някои случаи партньорството отива още по-далеч от просто споделяне на двигатели. Например Ferrari Enzo и Maserati MC12 – те бяха почти идентични. MC12 имаше различен аеродинамичен пакет, модифицирана каросерия и леко „укротена“ версия на 6,5-литровия V12 от Enzo. Построени бяха само 50 пътни автомобила, които служат като хомологационни версии, тъй като MC12 е проектиран основно за състезания.
През 2005 г. Fiat преструктурира и предаде Maserati на Alfa Romeo, с което на практика приключи „брака“ Ferrari-Maserati. Последният модел на Maserati, който използва двигател, произхождащ от Ferrari, беше Ghibli Trofeo с 3,8-литров V8 с двойно турбо. Освен това, тъй като Alfa Romeo и Maserati поддържат тясна връзка, спекулациите сочат, че предстоящите наследници на Alfa Romeo Giulia и Stelvio може да бъдат задвижвани именно от Nettuno V6.
