Решетките, които могат да се видят върху болидите от Формула 1 по време на тестове, се наричат аеродинамични рейки. Те се състоят от поредица пито тръби и датчици тип Kiel probe, които измерват въздушния поток, преминаващ над, под и през различните процепи и отвори по каросерията на болида. Тези решетки често се монтират точно зад предните гуми, за да се измерва вихровият поток, създаван от тях по време на движение, както и върху горната част на купето и задното крило.
Задните крила и спойлери имат съществено влияние върху аеродинамичното притискане на автомобила, така че дори минимални промени в тези зони могат да окажат значително въздействие върху способността на болида да влиза в завои или да достига по-висока максимална скорост.
Събраните от сензорите данни, които се предават на екипа почти в реално време, се използват за създаване на визуална карта на въздушния поток. Това позволява на инженерите да правят фини корекции по аеродинамиката на автомобила и след това да проверяват дали те водят до желаните резултати чрез сравнение между различните аеродинамични карти.
Освен това, тези реални измервания могат да се сравняват и със симулираните данни, за да се установи дали симулациите отговарят на поведението на колата на пистата. Някои от най-бързите болиди в историята на Формула 1 са били разработени именно чрез този метод, в комбинация с тестове в аеродинамичен тунел и компютърни симулации.
Целта на металните решетки е подобряване на състезателната скорост
Истинската цел, която не бива да изненадва никого, е да се направи болидът по-бърз. Разбира се, самите решетки не подобряват директно скоростта – дори напротив, те добавят тегло и съпротивление – но информацията, която се извлича чрез тях, позволява на екипа ефективно да анализира и оптимизира въздушния поток, което е от ключово значение за настройването на болида за максимална производителност.
Роб Смедли, бивш инженер на Ferrari и Williams, обяснява конкретно какво търсят аеродинамичните екипи в събраните данни от решетките:
„Обикновено се интересуваме от явления като отделяне на въздушния поток – това са зоните, където въздушният поток се откъсва и вече не получаваме стабилна структура върху повърхностите на автомобила. Можем да установим, например, момент, в който **предното крило ‘се срутва’, както ние го наричаме – тоест вече не генерираме нужната притискаща сила отпред.“
Това са данни, които просто не могат да бъдат установени с невъоръжено око.
Понякога промените могат да се направят директно по време на тестовете, а резултатите да бъдат отчетени веднага благодарение на тези решетки. В други случаи обаче е нужно да се извършат по-сериозни механични корекции по болида, и тогава резултатите могат да бъдат измерени едва след следващото излизане на пистата.
Макар и технологията да е сравнително стара, и въпреки че пилотите трябва да внимават да не се движат твърде бързо, за да не се откъснат решетките, това остава най-точният метод за измерване на реалната аеродинамична ефективност на болида. Именно чрез тези данни екипите могат да направят фини настройки, които дават сериозно предимство по време на състезание.
- ЕТИКЕТИ:
